Петко Росен

Петко Росен
	Петко Росен
български писател
Роден	15 октомври 1880 г. Ковчас, Османска империя
Починал	30 април 1944 г. (63 г.) Бургас, България
Научна дейност
Област	Литературна критика
	Петко Росен в Общомедия

Петко Георгиев Чорбаджиев, с псевдоним Петко Росен^[1], е български писател, критик и деец на ВМОРО.

Биография

Роден е в лозенградското село Ковчас, тогава в Османската империя. Баща му Георги Чорбаджиев е един от най-знатните хора в селото. Собственик на земи и стада, той предава на сина си отношение на стопанин към света и хората. Семейството се преселва в Княжество България в изоставеното черкезко село Гергебунар (дн. Росеново, Средецко) и по-късно в Бургас, където баща му е собственик на Минковия хан^[2].

Петко Росен завършва гимназия в Русе през 1901 г. Записва се в Историко-филологическия факултет на Софийския университет, по-късно се прехвърля в Правния факултет. През 1903 г. участва в Преображенското въстание в Странджа. Следва правни науки в Париж и Женева. От 1909 г. се установява в Бургас. Участва в Балканската и Първата световна война, като служи в Четвърти пехотен македонски полк. След войните, след тригодишен престой на гребена на Беласица, Росен отново се установява в Бургас. Известно време е окръжен управител и народен представител. Работи като адвокат и литератор. Поддържа близки контакти с политика Кимон Георгиев.^[3] Запазена е негова кореспонденция със Стефан Тинтеров. Заради русофилските си чувства е интерниран в началото на Втората световна война за шест месеца в Панагюрски колонии. В хода на войната Росен протестира и е против депортиране на българските евреи. Участва пряко в спасяването на евреите в Бургас, като организира делегация до царя и други институции, които имат властта да спрат депортирането.

Първата си критична статия публикува в сп. „Демократически преглед“ – рецензия за повестта на Антон Страшимиров „На кръстопът“. Сътрудничи на списание „Мисъл“, в. „Заря“, „Слово“, „Свободна реч“, „Пряпорец“, „Бургаски фар“, „Бургаска поща“, „Златорог“, „Философски преглед“. През 1931 г. е избран за депутат от демократическата партия. През последните години от живота си води интересен дневник, в който записва впечатленията си от кратки срещи и разговори с представители на българската култура и литература.

На негово име Община Бургас е учредила литературна награда плакет „Петко Росен“. През 1997 година семейството му дарява архива от над 3000 тома на бургаската библиотека^[4].

Библиография

„От Дунав до Бяло море“ (1927)
„На Еньовден“
„Литературни сенки и силуети“ (1928)
„Между народа. Видяно и чуто“
„Литературата ни вчера и днес“, в „Хиперион“, IV, кн. 1 – 2
Петко Росен. „През гори зелени“. С., 1982
Памуков, Ст. „Сто неизвестни писма“, Пд., 1981 г., Хр. Г. Данов, с. 267

Външни препратки

Архиви на Петко Росен^{[неработеща препратка]}
Сава Попов, Литературен Бургас през погледа на сп. „Златорог“ – Петко Росен Архив на оригинала от 2014-12-24 в Wayback Machine., Регионална библиотека П.К. Яворов, Бургас

Бележки

↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 77.
↑ Иван Карайотов, Ролята на Бургас в Преображенското въстание, morskivestnik.com, август 2010 г.
↑ Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 472.
↑ Наталия Коцева, Лични колекции, Общество за духовни изяви, бр. 3, 1 януари 2003, архив от 19 февруари 2007 г.

Външни препратки

[1] Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 77.

[2] Иван Карайотов, Ролята на Бургас в Преображенското въстание, morskivestnik.com, август 2010 г.

[недев-3] Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 472.

[4] Наталия Коцева, Лични колекции, Общество за духовни изяви, бр. 3, 1 януари 2003, архив от 19 февруари 2007 г.

[1]

[2]

[3]

[4]